Днешният пътепис ще ни отведе буквално на границата – на границата между България и Сърбия, в района на ждрелото на река Ерма. Крум ще ни води на разходка по повод Независимостта. Приятно четене: До връх Руй (22.09.2010 г.) И така дойде време и за честването на 102 години Независимост. След дълго чудене предния ден, решихме че ще се разходим до ждрелото на р. Ерма. След като сутринта се оказахме 4 човека за колата, на пожар събудихме и Цецо и го събрахме от Дружба. Така тръгнахме 5 момчета, някои по-официално облечени, други като за двора на село, едни с малко по-сериозна екипировка други-с не чак толкова. По пътя беше забавно, особено да се мине през някои разбити улици из столицата, на които площа на дупките им превишаваше около 6 до 13 пъти площа на х/асфалта. Преминаването през Перник също се оказа уравнение с няколко неизвестни, но следейки табелите и опитвайки се да не сгазим местните тъмнокожи граждани, излязохме и от този център на българската металургия. Добре че не срещнахме авторите на прословути пернишки надписи по гарите, като Перник мрази София,100% анти София, или още Пред винкела всеки е равен. Следващият „голям” град през който трябваше да преминем беше Брезник. Както си карах по-пътя имахме неприятното преживяване да излязат на платното някакви говеда, като говедарката която се грижеше за тях, прибираше едно докато изскачаха по две на пътя. Както и да е, на слалом подминахме и този иначе симпатичен едър рогат добитък след това и града и пред нас остана само пътят, водещ до Трън и преминаващ през няколко малки краищенски села. По пътя интересни гледки, хубаво време, зеленина, малко коли, липса на урбанизация, разнообразен релеф и всичко за да ти бъде интересно :) Стигнахме след около час път от София до

гр. Трън

За съжаление от доста време местните роми са прогонили българите от града. За това бяхме принудени на връх националния празник да гледаме как пред общината се редят разни мургави хора за помощи на около 22-23 години, ама пък с по 4-5 деца. Иначе градът в последните години се пооправя като инфраструктура, като и този път в центъра имаше някакви ремонтни работи. След като закусихме леко и напазарихме храна за обяд се отправихме към

Ждрелото на Ерма.

По познатия ми път стигнахме до ждрелото. Там беше пълно с хора, които бяха решили заради свободния ден и хубавото време да се разходят сред природата. За самото ждрело няма много какво да се каже-трябва да се види. [caption id="" align="aligncenter" width="259" caption="Ждрелото на р. Ерма"][/caption] И така - Ждрелото на река Ерма След Ждрелото се отправихме към

връх Руй

Най-високият връх на едноименната планина със своите 1706 м. Оставихме колата в село Ломница, което е разположено в близост до ждрелото и също така е изходен пункт за хижа Руй, връх Руй и всичко с това име на близо. И така тръгнахме нагоре, както вече споменах почти всички облечени доста „подходящо” за планина.

Е поне бяхме въудошевени че ще изкачваме 9тата най-висока планина в България навръх националния празник :) По пътеката минахме и покрай един рибарник, намиращ се на най-неочакваното място насред гората, но пък пълен с риба. И така след 1.45 часа стигнахме до [geo_mashup_map]

хижа Руй

Хижата изглежда много приятна, на една поляна сред гората. Поддържана е, но когато ние отидохме нямаше хижар. Явно че трябва предварителна уговорка с него.На другия край на поляната, където започваше гората имаше хора, които бяха дошли с една Нива, което май е единственият начин с превозно средство.Те ни казаха как да стигнем до върха и да внимаваме, тъй като граничната бразда минава по билото на планината. От мястото където беше разположена хижата се виждаше върхът и горе долу можехме да си представим как се стига до него. Следващата спирка беше върхът. Пътеката първо минаваше през гората, която свършва малко преди билото. След около 5 минути ходене има табела, че се навлиза в гранична зона. След като излязохме от гората, тръгнахме под билото, през всякакви високи треви и храсталаци и пътека просто нямаше. В този момент всички без Милен съжалявахме че сме с леки обувки, а тръните и боцкането на храстите по едно време спря да ни прави впечатление. След доста изморителна, но не много дълга борба с растителността под билото, стигнахме и до съседния на Руй връх, а оттам по билото и до нашата цел. Още като излязохме от гората и погледнахме назад се възхитихме на уникалната гледка която се разкрива, комбинираща Западните покрайнини - на територията на днешна Сърбия и Краището.

Границата минава по близкото било, а в дъното се вижда Сърбия.

Изглед към Краището.

На самия връх гледката беше по-приятна поради факта, че се виждаше и територията от другата страна на билото. Там хапнахме малко за енергия и се насладихме на хубавото време и природа.

На Руй навръх националния празник

След около 20тина минутки на върха се отправихме по обратния път към с. Ломница. Сега слизането се взимаше по-леко от качването. Когато стигнахме до хижата хапнахме стабилно починахме и се отправихме надолу по познатата пътека. Този път слязохме много по-бързо отколкото я качихме и беше много по-леко. Към 7 часа вече бяхме долу, леко изморени, но доволни.И се отправихме към София... :) Автор: Крум Божиков Снимки: Милен Методиев.