Всяко окаяно същество трябва да намери по-окаяно от себе си, за да бъде щастливо, гласи в перифраза мисъл на Максим Горки от „На дъното“. На сцената на варненския Драматичен театър тези дни обаче бъка от опърпани, издрани от живота същества, надигнали глава, когато ножът е опрял до кокала, в последните дни от нещастното си съществувание, за да наддадат глас, че и тях ги има на този свят.