И беше първия ден на третия седмоднев от месец октомврий. Хората усещаха, че ще се случи нещо и нещо се случи. Големият съд отсъди, че строителят на чудото каменно Цанков камък бил чист като сълза и парите,  що бил взел за труда си тежък дюлгерски, били чисти и накрая съдиите си умиха ръцете и рекоха, че не намират вина в този мъж юначен с име на Сокол, а славата на Доганя литна от урва на урва и от век на век до всеки човек, ама едни завикаха, че това лошо е и нечестиво е, но гласът им потъна като глас в пустиня, пък други хич даже не трогнаха...