/КРОСС/ При царуването на Веспасиан (70-79 г.) в Рим живял един сенатор на име Адриан - човек жесток, безмилостен и изобретателен за всяко зло. Той чул, че християните презират идолските жертви и хулят почитаните от римляните и гърците богове, понеже признават Един истински Бог - Христа, и обръщат мнозина към вярата в Него. Преизпълнен с ревност за своите суетни богове, Адриан отишъл при царя и го помолил да му даде власт да принуждава християните към идолопоклонство с правото да измъчва и убива онези, които не искат да се поклонят на боговете. Царят назначил Адриан за хегемон* на финикийската страна и го упълномощил да преследва всички, вярващи в Христа. Адриан напуснал Рим и се отправил към Финикия. По пътя му станало известно, че в град Триполи ** се намира военачалникът Леонтий, който потъпква законите на предците: укорявайки древните богове, той учел хората да не им се покланят и да не им принасят жертви, с което отвръщал мнозина от почитането на идолите. Адриан веднага пратил в Триполи трибуна*** Ипатий с отряда войници, като му поръчал да хване Леонтий и да го държи под стража до пристигането му. Рабът Христов Леонтий бил от Гърция. Висок на ръст, силен и мъжествен, той се отличавал с храброст в сраженията и удържал в тях много победи; затова сред войниците се ползвал с известност и уважение. Освен това, надарен с разум, притежаващ голям жизнен опит и книжна ученост, Леонтий участвал в съвета и управлението на града