Новини
Пускането на есемес - като говоренето
"Пускането на есемес" е по-близо до устната реч, отколкото до писмената, твърди британска лингвистка, за която разказва британският в. "Дейли телеграф".
Текстовите съобщенията имитират начина, по който непринудено бъбрим, а не по който пишем, смята д-р Карълайн Таг, която е първата в света, защитила докторат по темата.
В продължение на три и половина години лингвистката е проучила 11 хил. есемеси, за да стигне до заключението, че използваният в тях език е подобен на говоренето, а не на писаното слово. Есемесите съдържали 190 хил. думи, изпратени от 235 души на възраст между 18 и 65 г.
Противно на опасенията, че кратките текстови съобщения съсипват изкуството на общуване между хората, според д-р Таг те всъщност развиват уменията ни за взаимодействие чрез езика. Тя смята, че есемесите са дори нов вид форма на общуване между хората.
Д-р Таг е анализирала правописа, граматиката и съкращенията на социалните и бизнес есемеси.
Много често в съобщенията си използваме възклицания, вербални паузи (например Oh и Erm, на английски), съчинени думи, игрив правопис, съкратени думи (както Dunno, вместо I''don''t know - "не знам" на английски), дава пример тя.
Всъщност, лингвистката открива, че съкращенията и "изяждането" на думи е много по-рядко явление, отколкото се смята. Трябва да знаеш как работи езика, за да си сигурен, че другите ще те разберат, обяснява тя.
За д-р Таг именно способността да се съкращават и променят думи, да се играе с граматическите и други правила показва дълбоко разбиране на езика.
Според измерванията на лингвистката средната дължина на един есемес е 17,5 думи.
Освен това, нейното впечатление е, че целта на повечето съобщения е в много по-голяма степен да поддържат взаимоотношенията, отколкото да предават лаконично факти. Тя дава примери за много есемеси, които съдържат информация, която няма "никаква връзка", но е забавна, с игрив език, с живи метафори.
Според научната й ръководителка Сю Хънстън текстовите съобщения са просто поредната фаза от развитието на езика.
vesti.bg
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗