”... И там, на тоя бряг пустинен, от вечните води и милван, и терзан, на вярна стража спрян, един чертог старинен, един чертог зловещ виши безгласен стан. В градините, мечта несмела замечтани, трепти на страх и скръб отровната роса и в мъртвата вода на мъртвите фонтани оглеждат своя сън безсънни дървеса. Стени и сводове спокойна тлен прояжда, мъх, ситни нокти впил, колоните гнети, и никой ведър час там радост не обажда, че никой сребрен рог там празник не вести. Понявга само в сън безсилен лъх повява, и в трепета болнав на мигом сепнат стон проеква тъмна жал по девствената слава на някой овдовял и обезславен трон...” „Легенда за разблудната царкиня”, Димчо Дебелянов Не зная дали „Дворецът” в Балчик е вдъхновил големия български поет, Димчо Дебелянов, за написването на великата му творба, но когато аз посетих архитектурния паметник първото нещо, което изплува в съзнанието ми бяха тези стихове.Нека моите асоциации не ви заблуждават. Днес „Дворецът” в Балчик не е обезлюден, рушащ се замък, а ослепително бял, красив спомен от миналото на брега на морето, ограден от неповторима ботаническа градина – втората по значимост в Европа след тази в Монако. Но самата история на двореца и градината, както и на тяхната създателка, кралица Мария, ме карат да си спомням „легендата” на Дебелянов и да си съчинявам свои собствени истории и предания. А комплексът, който се казва „Тенха Йова” – „тихо гнездо”, създава чудесни предпоставки за това.www.ida.bg