През последните дни драмата с пенсионната реформа все пак доведе до някаква промяна – прехвърляне на активите на спестовните фондове за категория първа и втора на труд към общата каса на НОИ.
Първо, това е национализация. Премиерът Борисов излезе с безумното твърдение, че те парите си били на хората, като изключим, че тези индивидуални сметки ще бъдат прехвърлени в ‘солидарният общ фонд. Тоест, частните пари ще преминат към общите, национални сметки.
Второ, това няма да доведе до 500 милиона приходи в НОИ. Тъй като събраните суми са инвестирани основно във финансови инструменти, тяхната текуща стойност най-вероятно е много по-ниска от сумата, за която са закупени акциите и облигациите на БФБ. Опит за монетаризиране на тези финансови инструменти в най-добрия случай би допълнително понижил тяхната стойност, а най-вероятният сценарии е да срине почти закритата Българска Фондова Борса.
Трето, самите фондове заговориха за национализацията, като ход, с който да се прикрият злоупотреби от страна на НОИ. Вноските във фондовете се правят не от самите осигурени лица, а от НАП (преди НОИ). Ако частните фондове започнат да изплащат пенсии след няколко години, то осигурените лица ще имат достъп до цялата информация за внесени вноски и да оспорят сумата на пенсията, ако има липсващи вноски. Според фондовете, подобни злоупотреби и невнасяния от страна на НОИ има.
Четвърто, така наречената крайна пенсионна реформа не е реална такава. Единственото, което се случва е за пореден път наливане на пари в НОИ, институция, която въобще не трябва да съществува и е пример за управленска некомпетентност и потресаваща липса на досег с реалността.
Пенсионната система на страната е реална заплаха за националната сигурност. Рано или късно нужните реформи и цялостна промяна на начина, по който функционира пенсионното осигуряване в държавата ще има. Въпросът е, че колкото по-късно стане, толкова повече хора ще бъдат обречени на мизерни и обругани старини.
И то не някакви хипотетични граждани, а ние, работещите в момента в тази страна.
