/КРОСС/ По случай новата година можем да си позволим един малък медиен експеримент - да обърнем традиционния формат на дневниковата страница с коментари и анализи. Наместо коментаторът да се опитва да анализира и обясни на своите читатели какво се върти в главите на политиците, да пуснем дивото животно (анализаторът, де) да обясни на политиците какво се върти в главите на евентуалните им избиратели.Не че претендирам да знам със сигурност и точност какво си мисли всеки евентуален избирател, но нали слушам какво говорят хората - протестиращите, журналистите, обикновените граждани по пейките. Не съм и длъжен на реформаторите, нито ще ми платят... дори, като ме видят, няма да ми се усмихнат. Но нали всяка медия има ангажимента освен да предава информация и да спомага за успешната комуникация - иначе вместо медия се превръща в пропагандна машина.Предполагам, че някои читатели биха се отнесли и леко критично към експеримента - защо да пишем нещо за лидерите на Реформаторския блок, те дали четат "Дневник". Тук мога със сигурност да отговоря, че поне дузина, ако не и повече, от хората в партийните ръководства на реформаторските партии отварят точно "Дневник", наред с други новинарски портали, всяка сутрин. И още нещо - като прочетат новините и анализите, хвърлят и едно око на коментарите под публикациите