Когато бях малка, се страхувах, че всичко е точно такова, каквото изглежда. Често се облягах на перваза на терасата, наблюдавах задния двор на блока, гаражите, паркираните коли, изпочупената детска площадка, супермаркета, който постоянно сменяше собствениците си, хвърчащите наоколо чайки, спящите улични кучета и котки, олющената мазилка на отсрещната сграда… Толкова добре познавах тези гледки заради безбройните следобеди, през които...