/КРОСС/ Най-сигурният начин да убиеш едни евроизбори в България е да споменеш какви пари ще вземат кандидатите, когато се настанят в Брюксел и Страсбург. И двата пъти, когато се разходихме по европовод до урните през 2007 и 2009 г., някой го подхвърли, макар и само мимоходом, и избирателят съвсем ясно го чу. След това вече е много сложно да задържиш други „европейски" теми във вниманието на публиката. Аргументите отскачат като гумени топки о стената на първоначалния си замисъл и се връщат на националния политически терен. Усвояване на еврофондове? „На нас ни ги пуснаха, на Орешарски му ги спряха." Или: „ГЕРБ пропусна всички срокове и сега трябва да плащаме санкции." Административен капацитет? „След метлата на новата тройна коалиция не остана читав чиновник." Или: „След нашествието от калинки на ГЕРБ много трудно може да се възстанови ефективно работа." Продължаване на интеграцията? „Сегашните предадоха националния интерес с Македония." Или: „ГЕРБ нямаше никаква последователност към Македония." Подкрепа от евроинституциите? „Барозу идва час по час да открива станции на софийското метро." Или: „За да се разбереш с европейската левица, трябва просто да идеш на „Позитано"." Специалистите казват, че е нормално. И в другите европейски държави залогът на евроизборите е в голяма степен национален