/КРОСС/ Защо България се присети за своята „миролюбивост“ точно преди срещата на върха на НАТО? Отговор на този въпрос търси в анализа си за „Российская газета“ журналистът Владислав Воробьов. Поводът е отказът на властите в София за участие в общата флотилия на НАТО в Черно море. Според журналиста България използва момента, за да изтъргува своя бунт срещу допълнителни финансови средства за въоръжаване. Игра, която страната играе не от вчера, а още от времената на Варшавския договор. „София се обяви против идеята за създаване на обединен флот на НАТО в Черно море. Ръководството на страната изведнъж си спомни, че България е миролюбива страна (интересно защо не се сетиха за това при влизането в НАТО) и каза „не“ не на кого да е, а на страшния северноатлантически пакт. Въпросното заявление може да се стори изненадващо само на човек, който не разбира нищо от балкански манталитет“, въвежда в темата авторът. „Не е тайна, че във времената на Варшавския договор българите живееха за сметка на „колетите“ от Москва. След поредната „братска“ целувка между комунистическите вождове Леонид Брежнев и Тодор Живков България незабавно получаваше стотици милиони за развитие на селското стопанство или за строеж на заводи и магистрали. В замяна от София не се искаше много: само да се кълне във „вечна дружба“