„Най-близо до изработване на заявление за кандидатстване за защитено наименование за произход са еленският бут, месото от източно-балканска свиня, куртовският розов домат, солта от Атанасовското езеро, смилянският фасул и странджанският чай, каза за „Монитор” доц. Десислава Димитрова, председател на Фондация от Slow foot. „Амбицията ни е до края на тази година да бъдат подадени заявленията на национално ниво”, добави тя и уточни, че след време ще кандидатстват още и водният лук от Реселец, фъстъците от Садово, кус-куса от Брезница и меурче от Разлог.
Елка Божинова, началник отдел в земеделското министерство обясни, че в момента документите за говеждата българска пастърма се разглеждат на европейско ниво. „Продуктът кандидатства за статут на храна с традиционно специфичен характер”, уточни тя. „В рамките на националната процедура има подадени документи за искане на защитено наименование за произход за Странджанския манов мед”, каза още Божинова и добави, че нещата за този продукт са още в началото.
Най-много регистрирани продукти със защитено наименование за произход има в Италия - над 300, а във Франция те са повече от 200. Испания, Португалия и Гърция също имат много регистрации, също така и страна като Германия с развито индустриално земеделие. Засега само 2 наши продукта - Горнооряховският суджук и розовото масло имат защитени наименования.
Според Десислава Димитрова трябва държавна политика и целево финансиране на проучването и съхраняването на традициите в земеделието и храните , защото те дават възможност за отваряне на повече работни места в селата.

