/КРОСС/ Президентът Плевнелиев се видя като обединител на нацията при отчета на първите две години от мандата си. Реши, че това е негово конституционно задължение и че той го изпълнява. И то във вида - подкрепя гражданското общество, а не управляващите или които и да било партии, но работи много добре с последните в интерес на първите.По конституция обаче президентът не е обединител на нацията, а "олицетворява единството на нацията". Предпоставя се, че за да е нация, тя е повече или по-малко единна, а той е само символична персонификация на това единство. То няма как да е негова институционална задача, защото нацията няма права и задължения - такива имат само гражданите.Тя даже няма правото и задължението на единство - то може да е идеал за добро здраве, а в едни доста нездрави форми може да подчини на себе си всякакви други права и задължения, както нееднократно свидетелства по-далечната и по-близка история. А президентът, който не е колективен орган на власт, твърде рядко може да бъде избор на огромно мнозинство, та да е реален представител на почти всички електорални части на единството. Освен това правомощията му отреждат ролята на церемониалмайстор на лелеяното повече или по-малко здравословно единство. Нещо като гвардейска рота в костюм плюс Дунавско хоро за Нова година