Много ми е любопитно на какво точно се радват левите днес. Чисто естетическо антиестаблишмънт злорадство? Очакват задълбочаването на кризата да ни приближи към социална революция? Радва ги перспективата ЕС да се разпадне на феодално-популистки владения? Смятат, че когато големият защитник Европа - либерален пазар, си отиде,