/КРОСС/Политическият разум всъщност е оксиморон, нещо като дървено желязо и докато не извадим наяве неговите абсурди, стратегически цели, обществото не може да осъзнае: На какво учим младите? Обърква се в хаоса от промени на учебни програми, учебници, изисквания за изпити, отчайва се от оценките за неграмотност на Евростат, унива, че образованието ни е получило слаб 2. Тук министрите на образованието не помагат много, тъй като ясно не очертават смисъла на процесите, които текат. И така, за какво става дума? Първата теза е тази на Болонската система, която превръща образованието от ценност в стока, прекалено комерсиализира знанието, цели да се изгражда у младите компетентност, а не знания, акцентира се на уменията пред възможността за мислене, вземане на решения. Това наложи с днешна дата дуалната система в средното образование, където обучение и практика са равностойно застъпени. А вузовете постепенно превърна в бизнес, който раздава дипломи на широк фронт, легитимира винтчета, които пасват на конкретно профилирани структури. Универсалността на знанието, типично за Европейските университети, вече е заменена от практичността, от пазарната практичност на образованието. Друга европейска теза, изказана от бившия председател на ЕС Ван Ромпой, е отказ от национална идентичност, от род и родина и налагане на Европа като общ дом