Препубликуваме текста на Деян Енев от портала "Култура"

Наскоро ми се наложи да вадя някакви документи. Разпитах къде се намира ведомството и се отправих натам. Паркирах на близкия паркинг, тръгнах пеш по алеята и скоро се озовах пред сградата. Вратата не беше стъклена, както подобава на институция, в която постоянно влизат и излизат много хора, а беше тежка, желязна врата, подхождаща повече на склад, в който ще се снима гангстерски филм. Натиснах дръжката, вратата беше заключена....