Основната цел на НАТО през годините на студената война бе да „държи руснаците навън, американците вътре и германците долу”.
Днес същата тази структура няма каквато и да цел изключая общата дефиниция „защита на границите на Европа”. Русия отдавна не е заплаха за Европейският Съюз, а американските интереси на континента нямат нужда от допълнителна защита.
Всъщност думите Европа и „отбрана” са единствената причина НАТО в този си формат все още да съществува. Проблемът е, че в днешно време действията на този военен съюз имат много малко общо с каквито и да е защитни практики.
На въпроса накъде да се развива тази военна структура отговорът в общи линии е един и същ – превръщането й в „световна лига на демокрациите”. Проблемът е, че подобна експанзия носи сериозни рискове – войната в Грузия никога нямаше да започне, ако президентът на страната не мислеше, че може да влезе в НАТО.
Интересното е, че Европейският Съюз демонстрира разбиране на рисковете от подържаното на НАТО в този му вид. Неслучайно се развива проекта за обща европейска армия и общо разузнаване.
