Една сутрин, когато мис Офелия бе заета с ежедневната си домашна работа, тя чу гласа на Сен Клер, който я викаше долу от стълбите. – Братовчедке, слез за малко! Искам да ти покажа нещо. – Какво има? – запита тя, като слизаше с ръкоделието си в ръце. – Купих нещо нарочно за теб. Ето виж – каза Сен Клер и бутна към нея едно малко негърче на около осем или девет години. Момиченцето бе от най-черните негърчета. Очите му, кръгли и лъскави, святкаха като стъклени мъни