/КРОСС/ Въпросът е парадоксален на пръв поглед, традиционно Русия е непредсказуема в критични ситуации, а руският хаос винаги изненадва с умението си да продължи "приемствеността през разрива" ["преемственность через разрыв", А. Фурсов], както се случва след 1917-а и след 1991-а. Анализ на доц. Дарина ГригороваИзточник: Гласове Европа, Стара, Западна, дори Централна, но не и Източна, е рационално прагматична и в мира, и във войната, оттук и предсказуема, бдяща за тишината на парите. Brexit предизвика у нас поредната креслива доза антидемократичност сред истинските демократи ["какви са тези референдуми, що за кретения?"]. Родните атлантици вече легитимно се изживяват като европейско малцинство, застрашено от азиатски путинофили. Плебисцитът е за плебса [английското село, работническата класа, изкуфели пенсионери, миналото], не за елитарни индивидуалисти [Ситито, Лондон, младите, бъдещето]. От това схематично драматизирано противопоставяне може би е вярно наблюдението, че с brexit промишлена Британия победи финансова, защото глобализацията деиндустриализира националната промишленост. Друг е въпросът, че Ситито е било преди ЕС и ще остане и след него, дългата му история доказва адаптивните качества на финансовата му издържливост при всякакви катаклизми. Източноевропейците платиха цената на деиндустриализацията с членството си в ЕС, британците не искат да я плащат с предстоящото ТTIP