/КРОСС/ Френско-германската инициатива за “европейска супер държава” премахва всички съмнения: през последните години ЕС се превърна в механизъм за осъществяване на неоколониални амбиции. Оказа се, че старите имперски щения на Париж и неосъществените амбиции на Третия райх са продължили да тлеят в недрата на политическите им елити. Референдумът във Великобритания само разпали опасния огън. Лондон извъртя номера, защото има свои планове в същата посока и няма намерение да дели каквото и да било със старите си исторически противници. Приказките за равнопоставеност на страните членки, за солидарност и други благи намерения са приспивни песни за будали и политически недозрели общества, изпитващи страх от собствената си свобода и независимост. Тези мъничета излъчват продажни правителства, които улесняват процеса на подчинение. Така е удобно за всеки некадърен елит. Дребните предават националния си суверенитет на по-големите и се освобождават от необходимостта да мислят и работят за собствените си държави. Процесът обаче стигна дотам, че и големите предпочетоха лесното. Те започнаха да раздават на парче общоевропейския суверенитет на още по-мощния отвъдокеански властелин. В това покровителство еврокрацията видя спасение за своето благоденствие. Достатъчно беше обаче да удари тревожният звън на лондонския Биг Бен и системата се пропука. Паника обхвана целия европейски елит – от мощния Берлин до “лоялна” и бедна София