/КРОСС/ Въвеждаме екшън план след доклада на Брюксел, обяви правителството онзи ден. Заживяваме в ускорени сюжети, диво действие, ръчни и други битки, заживяваме във филмова стилистика. Ние екшваме реалността, за да я направим по-ритмова, по-задъхваща и по-бързо добрите да отрежат гърлата на лошите. Българският филмов екран знае какви ли не трагедии. Посланията не могат да бъдат разпределени между шанс и вяра. Както нашите политици не могат да бъдат разпределени между титанична мисъл и каризма. Ние, невинните, постоянно гледаме екшъни, един дълъг сериал от напрежение. Плащаме си тарикатлъка да живеем в киносалон "България". Защото сме наивници - все вярваме, че ще повалим Дарт Вейдър, която и партия да води. И мъченици - защото се надяваме от всеки политик да изковем възмездие. Словотворчеството на депутатите е достойно за неизвинение. Понякога и за срам. Стенограмите на Народното събрание са на практика неизчерпаем източник. Ако се вгледа в материала, всеки студент с няколко публикации може да окупира обществения интерес. Речевитите са неколцина и общо взето умозаключенията се лутат между "Престъпление и наказание" и "Идиот". Войната на думите се превърна във война на епитетите. Личностите останаха извън урните. Новият Изборен кодекс въвежда машинно гласуване, както е по света, и отново нищожен политически материал, както не е по света. Липсват изразните средства на доблестта