В семантиката на повечето от българските партии на прехода се крият много закодирани белези от психохарактеристиката на учредителите им. Гледайте семантичната тавтология на “Ред, законност и справедливост” – абсолютна глупост – наличието на законност, предполага двете останали безусловно – тоест има ли законност, ще има и ред, и справедливост. Тези, които са го измислили, са мислили с краката си или въобще не са мислили. Така е на пръв поглед – но семиотичният и психологически анализ показват съвсем друго – че за тези хора законността е някъде на заден план, нещо, на което не трябва да се вярва, и затова подсъзнателно са добавили и ред, че и справедливост.