/КРОСС/ Отпадането на европейския мониторинг, за което все по-често говорят някои български политици, е единствено в техен интерес. Интересът на българското общество е мониторингът не само да продължи, но дори да бъде доразвит. Когато им се наложи да реагират на традиционно критичните доклади на ЕК, българските политици залагат обикновено на традиционните лайтмотиви - смиреното признание за „обективност", прехвърлянето на вината върху опонентите и обещанието за поредния „екшън план". Напоследък обаче все по-ясно се чува и призивът, че е крайно време мониторингът, т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка, да отпадне. За първи път го изказаха предишните, още по-категорично го повториха днешните управляващи. Ето някои от аргументите им: липсват достатъчно конкретни показатели за оценка; мониторингът е проява на „дискриминация", понеже се прилага само за две държави; подхранва схващането за „втора категория" страни в ЕС, докато чрез него други държави изместват вниманието от собствените си проблеми; превръща се в инструмент за политическа употреба. „В този ред на мисли" винаги се стига и до главния аргумент, който гласи: „няма видим ефект за населението и самите държави", липсват резултати, целите не се изпълняват. С други думи - за липсата на напредък при наблюдаваните са виновни наблюдаващите и самото наблюдение, поради което то трябва да отпадне