/КРОСС/ Горан Паскалевич е сред признатите майстори в югославската и съвременната сръбска кинематография, редом с Емир Кустурица, Пуриша Джорджевич, Душан Макавеев, Горан Маркович, Сърджан Каранович. Обичаният и ценен в Европа и по света режисьор е носител на многобройни отличия от най-престижните международни кинофестивали, а от 2010 е член на борда на Европейската филмова академия. Горан Паскалевич е роден през 1947 г. Учи в известното кино- и телевизионно училище към Академията за изпълнителски изкуства в Прага FAMU. Започва кариерата си с документални и късометражни филми. През 1976 г. игралният му дебют „Плажният пазач през зимата" печели Специална награда на журито на Берлинале и бележи началото на брилянтната му кариера. Оттогава Паскалевич снима 30 документални и 16 игрални филма, сред които: „И дните отминават" (1979), „Неуловимото лято на 68-а" (1984), „Ангел-хранител" (1987), „Аржентинско танго" (1992), „Америка на някой друг" (1995), „Буре барут" (1998), „Как Хари се превърна в дърво" (2001), „Сън в зимна нощ" (2004), „Оптимистите" (2006), „Меден месец" (2009). Филмите на Паскалевич са изпълнени със символизъм, но в същото време и с характерния за сръбското кино хумор и трагикомизъм. Горан Възходът на национализма в Югославия го кара да напусне страната си през 1992 г. През 1998 г