От известно време в България се появи интерес към президентските избори в Бразилия. Това неочаквано разширяване на интересите на българското общество се дължи на факта, че основната претендентка за поста е наполовина българка.
Бащата на Дилма Русеф е българският емигрант Петър Русев. Той помежду другото е активен член на комунистическата партия през 20-те години, период, ознаменуван с атентата над църквата „Света Неделя”. В края на двайсетте той бяга от политическо преследване във Франция, по-късно в Латинска Америка, докато не се установи трайно в Бразилия.
Прехвърляйки лентата двадесет години напред намираме Дилма Русеф, вече на 20 години като участничка в Марксистка пара-военна структура и е пряко отговорна за четири банкови обира, няколко кражби на автомобили и два бомбените атентата (!).
По-късно малката военна организация, в която членува бъдещата звезда на работническата партия, се прелива в по-голяма марксистка военна структура. Там Дилма Русеф участва активно в основните занимания на организацията – отвличания и кражби.
Най-накрая тя бива арестувана и вкарана в затвора за три години през 1970-та година. Прекарва седемдесетте в опити да получи дипломи от различни университети. По-късно този период ще предизвика сериозни скандали, тъй като в официалното си CV има включени магистратури и докторантура по икономически науки, но тя никога не ги е получавала.
В края на седемдесетте заедно с други бивши членове на своята марксистка пара-военна организация решават да влязат в политиката. Участвайки в организирането на новата работническа партия в Бразилия, групата успява да установи дългосрочни контакти. В средата на 80-те Дилма Русеф ще получи едва втората работа в живота си, на четиридесет години, като политически съветник в партията.
Връзките й с Карлос Арухо, местен депутат, се оказват ключови за намирането на следващата й работа, като за „наш човек” – Секретар на Хазната за кмета Коларес. Там остава 3 години, след което напуска за новата кампания на Коларес. Наследникът й коментира, че хазната е била в хаос, а Дилма Русеф не е оставила дори един доклад.
През 1989-та благодарение на Коларес тя бива назначена на поредната позиция – Главен директор на общинския съвет, от където бива уволнена, тъй като закъснявала системно за работа.
Интимните й взаимоотношения с Коларес и носят нови позитиви през 1990-та, когато той става губернатор и я назначава за енергиен секретар на щата.
През 1995-та година взаимоотношенията и с Коларес приключват, както и нейният мандат. През тази година тя бива назначена от новия губернатор на същия пост – енергиен секретар. Този жест е в основата и на нейното мигриране от партията, която е основала – „ДРП” към „Работническата Партия”.
През 2002-ра бива изненадващо назначена за енергиен министър на страната от президента Лула. Междувременно специфичният й стил на управление става известен – с много викане, скандали и несъгласие с ничие мнение освен собственото.
С времето успява да убеди Лула, президентът на Бразилия, че ще е достатъчно удобна и вярна фигура. Така, той буквално я води навсякъде на края на вторият си мандат (по същия начин, както Първанов ходеше навсякъде с Бокова, докато лобираше за избирането й в ЮНЕСКО). Дори в собствената й президентска кампания централната роля беше на Лула. Самият той ясно е заявил намерението си да бъде следващият президент през 2014-та.
И така комунистическият интернационал има вече нов достоен член – Дилма Русеф, която става президент, без да е участвала на избори през цялата си 40 годишна политическа кариера, и прекарала живота си назначавана в държавния сектор чрез контактите си. Така тя заема достойно мястото си до други леви лидери като Медведев, назначен от Путин, и синът на Ким Ер Сен, севернокорейският диктатор.
Цялата информация за тази статия е взета от… Wikipedia.
