Пред гумаджийницата

Снимка: Fangleman

Случката, която ще ви разкажа се случи този уикенд в Русе. Отивам да сменям летните гуми със зимни…

Пред мен в гумаджийницата има три автомобила – Citroën Xantia, BMW 3 Е36 и VW Polo 6N 1.0 (същото като нашето).

Гумаджията тъкмо приключва със Ситроена и чувам само финалните му думи:

- И пак ти казвам, на задната ти гума имаш много голям балон, ако вдигнеш над 50-6о км/ч, ще се претрепеш…

- Да, бе, разбрах… аз само да си свърша работата и пак идвам при теб и ще я сменим с нова!

Пичът скочи в колата, потегли и профуча поне със 70 км/ч още през първото кръстовище.

* * *

BMW-то беше куриозен екземпляр само по себе си. Беше вкарано от Испания, номерът му дори още не беше сменен. Типичен представител на определението ми за „селски тунинг“ – кола от 90-те, ксенони зад пожълтелите от времето пластмасови фарове, LED стопове от турски магазин, спойлер и ръжда по купето, широки нископрофилни гуми с лъскави 17″ джанти…

Е, това последното не знам как да го опиша. Ще започна от марката – двете предни гуми бяха … Не го четете? И на мен ми беше трудно, но всъщност гумите са Continental Winter Contact – толкова изтъркани, че общо взето само това се четеше от гумата… Не говоря за протектор, не говоря въобще за грайфер… наистина седиш и се чудиш как може автомобилът да се движи с такова подобие на гума… Но това не е всичко – лявата задна гума е някаква лятна RoadStone 245/40/17 в сравнително добро състояние, докато дясната е старо Pirelli - 225/40/17… Сантиметър и половина разлика във височината, ама… к’во ти пука, ще се изравнят с времето. Сетих се за тъпия виц, че по време на криза се купуват алуминиеви джанти само от страната, паркирана пред дискотеката…

- Айде, бе, човек, няма ли как да закърпим положението?

- Абе казвам ти – тази гума е брак! Тотален брак! – заявява му гумаджията

- Е, нямаш ли някоя друга?

- Ами имам там едни хвърлени, ама и те имат проблеми…

- Тая става ли?

- Ами тя е друг размер.

- Как, бе, нали е седемнайсет цола?

- Да, ама ще ти стърчи джантата, много е тясна…

- А, щом ще стърчи – не!

- Тази мога да ти я дам, но и тя е брак… Изпуска постоянно!

- Нищо, аз ще я помпя по бензиностанциите.

- Както искаш… Казвам ти, много е зле, после да не изляза аз крив. Да я слагам ли?

- Слагай я!

* * *

Поглеждам собственика на Полото… Оглежда ми колата. Забелязва, че го гледам, въобще едно неловко гледане се получава и в крайна сметка той първи прекъсва тишината и ми обяснява:

- Гледам, че си със стандартния размер… Аз съм с малко по-големи гуми и се чудя дали ще опират…

- Колко по-големи? – питам.

- Ама, не, бе, аз само отпред ще ги сложа, отзад вече съм с големи…

- Добр, колко големи?

- Ами 185/65/14… такива намерих!

За сравнение, стандартът за това Polo е 155/70/13… Нямам идея дали опират (бих казал по-скоро да), но разликата в диаметъра е около пет сантиметра… Това си е доста голяма разлика, да не говорим, че в движение реалната скорост ще е винаги десетина километра по-висока от тази на километража.

Както и да е, монтирах си гумите, направих баланс и реглаж на предния мост, така че откъм зимни гуми съм готов… За останалата част от „зазимяването“ („заземяване“ е друго, вижте си речника) заслугите са изцяло на баща ми, така че му благодаря публично.

Но не моята кола е на фокус. Познавам много хора, които може и да не карат турбо-ултра-мега-интеркулер-резачко-бръсначки с цялата азбука отзад, но си поддържат колите си изправни. Познавам и хора, които не отдават чак такова значение на безопасността на автомобилите си… Това, което видях в гумаджийницата обаче тотално ме стресира.

Дали просто бях карък и нацелих 3 от 3 „проблемни“? Или наистина по-голямата част от шофьорите, с които се разминавам всеки ден имат калпави гуми, които ще обърнат колата им на първия завой? А дали им работят спирачките? А стоп-светлините? А мигачите? Кормилото им наистина ли завива? Съединителят им не приплъзва ли? Имат ли застраховка? А шофьорска книжка?

Колкото повече въпроси си задавам, толкова по-притеснен ставам…