Аз имам добър живот, но напоследък с него сме разделени, ходим по различни улици и се виждаме рядко. Мотаем се главно по центъра. Пием с различни компании и слушаме различни вицове. Той си има гадже, защото е спретнат един такъв. Представя се за някакъв, какъвто не е, и жените си умират по това. Към единадесет се прибира в къщи. При него всичко е подредено и затова има сили да започва сутрините бодър. Аз живея повече нощем и се прибирам по малките часове. Онази вечер, не беше още късно, на "Шишман" срещам един полицай и той ми вика: момче, ти нещо ни съмняваш. А, що? - питам го. Тия дрехи, казва ми, не са за тоя сезон, а с тая походка не се стига до никъде. Казва го, все едно сме си приятели от детските години. Я, да ти видим документите и да ни кажеш какъв живот водиш – порядъчен или не. Имаше нещо по кралски властно в тия му думи и е логично, защото поданиците на тая власт винаги са били най-проблематичните.