Непосредствено след 9 септември 1944 г. едно момче от с. Езерово, Пловдивско, става свидетел на сцена, която никога няма да забрави. В родното му село има паметник на убитите през войните. Пред него е довлечен човек от съседното село Бодрово, набеден за убийството на партизанин. Следва импровизиран съд и саморазправа. "Избягах", пише след петдесет години в спомените си Христо Запрянов. Малкото, което вижда, докато бяга, трябва да го подготви за младостта по затвори и лагери. Някаква жена посяга...