/КРОСС/ Доживяхме „керемида масло да пусне”, както би казал Чудомир. Притиснат в ъгъла от поредицата неблагоприятни за Турция обстоятелства, като руско-турската самолетна криза и последвалите я санкции, бежанската и визовата кризи с ЕС, провалът на опитите за сваляне на сирийския президент Башар Асад, появата на кюрдски автономни формирования в Северна Сирия и в Северен Ирак, признаването от германския Бундестаг на арменския геноцид в Османската империя, британският референдум за излизане от Европейския съюз, продължаващата гражданска война в Югоизточен Анадол и вилнеещият терор, Ердоган предприе отчаяни дипломатически инициативи. След като не можа да въвлече САЩ и НАТО в конфликта с Русия, падишахът тръгна на поход за спечелване на старите приятели, които се превърнаха във врагове, благодарение на авантюристичната му външна политика. Първо, президентът и премиерът на Турция поздравиха с писма руските си колеги Владимир Путин и Дмитрий Медведев по случай 12 юни, Денят на независимостта. След това Анкара уреди отношенията си с Тел Авив, прекъснати след нападението на израелски командоси на турския кораб „Мави Мармара”, опитал се да пробие израелската блокада на Газа. След като Израел се извини и се съгласи да изплати 20 млн. долара обезщетение на близките на загиналите на кораба турски граждани, нормализирането на двустранните отношения бе закрепено със съответно споразумение