Обичам тихите книги, които оставят пространство за мислите да се разгръщат. Книгите, в които чуваш тишината около думите. Тишината на отсъствието, на настъпилата празнота, в която сякаш въздухът е запазил очертанията на любимия, но него самия го няма. “Тишина през октомври” (изд. „Colibri“) е от онези романи, с които се “разбирам” още от самото начало....