/КРОСС/ Министър-председателят Бойко Борисов поиска Черно море да бъде превърнато в демилитаризирана зона, а в същото време президентът Росен Плевнелиев се обяви за засилено присъствие на НАТО в Черноморския регион. Тези противоречиви послания могат да бъдат обяснени по два начина. Първо, може да става дума за драматичен разнобой между президента и премиера, в който единият си позволява да говори истината и това, което мисли, а другият се съобразява с електоралните нагласи преди предстоящите през есента президентски избори и се опитва да привлече на своя страна русофилско настроените гласове. Последните са подложени на сериозна пропаганда от страна на Москва и са настроени негативно към всякакъв опит балансът в Черно море да бъде спазен. Точно това поставя Борисов в обичайната му роля на популист, който се интересува само от това да бъде обичан, а не да казва истината. В противен случай при другия вариант би могло да се смята, че това е координирано поведение на президента и премиера, при което присъстващият на срещата във Варшава да изразява позицията на страната ни пред съюзниците ни от НАТО, а другият да успокоява духовете в България, твърдейки абсолютно противоположните неща. Грубо казано разпределяйки си ролите на доброто и лошото ченге - да сме добре с всички. Но категорично времето на подобна политика на шикалкавене отдавна отмина. Много наивен би бил този политик, в случая министър-председателят, който си въобразява, че тя ще остане незабелязана и ще мине