/КРОСС/Измина четвърт век от приемането на Конституцията от юли 1991 г. - държавен акт, положил трайната основа на свободата и демокрацията в България. Над всичко стои идеята, че конституцията е писан израз на обществения договор между всички съставки и слоеве на нацията - те да живеят заедно и тя да бъде единна. Тъкмо тази политическа воля на привързаност към принципите на националното съгласие и стремежът към разбирателство са в същността на нашата конституция. Оттук произтича нейното върховенство, нейната абсолютна политическа легитимност, издигната до сакралност. Не е вярно, че сегашната конституция била създадена, само за да обслужи прехода. Ценностите, залегнали в нея - свобода, равенство, уважение към достойнството на личността, цялата гама социални права на хората станаха пътният лист на България към Европа. Неслучайно тя получи впечатляваща подкрепа от международната общност, а водещи авторитети на европейския конституционализъм я сочеха и сочат за пример. Свидетелствам пред историята - не беше възможно промяната да не започне с приемането на нова конституция. Обществото ни тръгваше по нов и непроправен път и той трябваше да се настели с нов и здрав конституционен паваж. За да не дрънка по него старата каруца на дотогавашните институции, теглена от дотогавашните закони. Демократичното държавно устройство и истинското парламентарно управление искаха нови устои, върху които да се градят държавата и системата на правата и свободите на гражданите