/КРОСС/ Във вихъра на изскочилите последно, но не и за последно, порции записи, които отново превзеха домена на публичното говорене и осведомяване, във водопада на последвалите интервюта, както и на рефлексиите върху интервютата и върху прозиращото изпод мушамата на дежурните и казионни приказки, все пак се избистри и отчлени едно много съдържателно изказване. Изказване, което съвсем не засягаше директно подслушванията, но което има някакво отношение към тях и към свързаните с тях битки. Автор на тези изречения беше Георги Първанов. Във внезапен пристъп на разклатена концентрация, необичаен за него и за респектиращата обикновено негова комуникационна опитност, той нарече движението АБВ „една млада партия". При положение, че един от централните въпроси, на които президентът Първанов се опитваше да не отговори еднозначно по време на доброволно приетия журналистически разпит, беше точно този - ще се трансформира ли ръководеното от него движение в партия. Затова и „лапсусът" му почти напука заскрежените прозорци на конферентната зала. Допуснатата грешка, която без никакво съмнение не би учудила Фройд, разчупи и раздвижи атмосферата в помещението, в което се провеждаше пресконференцията. Репортерите се разсмяха спонтанно, самият Първанов се усмихна и даже се позасмя на собствената си невнимателност с едва доловимо пламъче в очите