Присетих се за Ангел. Бяхме съученици в основното училище, после в средното някъде изчезна. Чух че бил в затвора.
Един ден в казармата изникна нов войник, млад рецидивист, точно излязъл и пребил някакво момче в дискотеката, то пък после умряло и пак го вкарали. От дума на дума се стигна до “Ама верно ли познаваш Ангел, аз му бях първия”. Е как така първия, викам аз. “Ами беше останал без цигари, няколко дни, много му се пушеше и се прежали, аз му бях първия, хахаха. После станахме нещо като гаджета, черпех го цигари, лимонадки, това-онова”