/КРОСС/ Италианските проблеми са известни отдавна: бездънен публичен дълг, правителство, заплашено от разгневен народ, и банки, които са почти фалирали, защото от дълго време кредотополучателите не изплащат задълженията си. След цял месец на футболен делириум, на симпатичен шовинизъм и прости емоции, се налага да се върнем към реалността. Реалност, която продължава да се развива със свой ритъм, без значение какво се играе на стадионите на Франция: стотици мигранти се удавиха в Средиземно море, много американци загиват от куршумите на свои сънародници, още повече иракчани и сирийци стават жертва на тероризма. А Европа продължава да се разпада. Най-напред Обединеното кралство реши да напусне Европейския съюз; още по-сериозна и с по-малка публичност започна кризата на еврозоната. Където от много време беше очевидно, че това ще се случи: в Италия. По една причина, определена като възрастова особеност: в Европа, както и другаде, като цяло се смята, че е прекалено късно да се справим с проблемите. Италианските проблеми са известни отдавна: бездънен публичен дълг, правителство, заплашено от разгневен народ, и банки, които са почти фалирали, защото от дълго време кредотополучателите не изплащат задълженията си. Това щеше да има смисъл, ако не беше продължило толкова дълго, ако държавата беше намалила разходите си, ако банките не отпускаха толкова лесно кредити и ако политическата класа говореше истината. Естествено, всичко това не се случи