Предложението на президента за референдум по изборните правила стресна управляващите. Какви ходове имат те и какво може да се очаква от тук нататък? Мнението на двама експерти. Парламентът не е задължен да насрочи предложения референдум с трите въпроса - за мажоритарни избори, задължителен вот и дистанционно гласуване по интернет. Само 500 хиляди подписа правят насрочването неизбежно. Но управляващите партии не могат и да не реагират, а засега изглежда, че и приемането, и отхвърлянето на идеята им носят рискове. Позициите са поляризирани - от силно одобрение за предложението на Росен Плевнелиев до рязко отричане и съзиране на скрити сценарии. Два дни по-късно политическият дебат не изглежда генерално променен - отново лидерите на парламентарните партии се замерят с обвинения за срещи с престъпници като Петното, с подслушани разговори и намеци за общото си участие в задкулисието. „Този акт е със силата на атомна бомба за т.нар. политически елит" - така обяснява стъписването Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда и активен участник в протестите срещу правителството. Социологът Юрий Асланов, който е и член на Националния съвет на БСП, предполага, че президентът или иска да помогне на опозицията, или да запази сегашния Изборен кодекс. „Всъщност гадая", признава Асланов. Властта се страхува Идеята за референдума е много добра, мисли Антоанета Цонева