Петя Колева, ОриентБГПрез ХІХ век на територията на съвременна Белгия се осъществява масова вътрешна миграция, при която фламандските селяни от северната част се заселват в по- индустриализираната южна област Валония. Въпреки това значително преселение на хора след Първата световна война, валонската индустрия продължава да изпитва силна нужда от работна ръка. Това обстоятелство принуждава властите да отворят границите на страната за чуждестранни работници. По този начин в периода 1920-1930 г. около 170 000 чужденци се установяват в Белгия, предимно от Полша и Италия. Паралелно с това белгийското правителство ограничава имиграцията чрез закон, който е в основата на съвременната имиграционна политика на страната.
Източник: Информационна агенция КРОСС