Когато донесли малкия Иисус в Йерусалимския храм, по внушение на Светия Дух Симеон също влязъл в храма. Той взел детето на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!". Йосиф и Дева Мария се чудели на тези негови думи. А Симеон, като ги благословил, обърнал се към Богородица и й казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца." [Лука, 2:25 - 35]. Тези думи, изглеждащи напълно безсмислени по времето на изричането си, се сбъднали по-късно в живота на Спасителя. Той дал нов закон на народите - Законът на любовта и благодатта. Но самият той и неговото учение станали поводи за много спорове и противоречия. А когато Иисус изтърпява разпъването на кръста и страданията, сърцето на Света Богородица изпитва толкова силна болка, сякаш е пронизано от меч.