Италия през последната година почти настигна в състезанието за най-бързо самоунищожаваща се нация Гърция. Сега може би дойде време и да се раздели с министър-председателя си Берлускони, след поредния скандал добил ужасяващо измерение.
Какво е общото между проституираща тийнейджърка, харем от голи модели и таен ритуал наречен „бунга бунга”? Верният отговор е италианският премиер Берлускони.
Наскоро арестуваната Карима ал-Махруг, позната още като „Рубинената Сърцеразбивачка”, е признала пред италианската полиция, че е участвала в масова оргия с 21 участници – Берлускони и двайсет млади модели, в ритуал наречен „бунга бунга”. Както самия италиански премиер признава, „бунга бунга” била магическа формула от харема на Кадафи, която той бил споделил със своя 74 годишен колега.
Това би звучала като доста странна измислица на жълти вестници, ако след това самопризнание на младата Карима, на телефона на неаполската полиция непозвънил самия премиер, настоявайки госпожицата да бъде освободена.
Цялата история се превърна в последната капка търпение на едно общество, което от години е унижавано от една доста странна личност. Почти всички големи лобистки групи в Рим заедно с Ватикана се обърнаха срещу Берлускони, като основното послание, е че „не можем да продължаваме напред без някакво чувство на достойнство”.
Междувременно основният политически съюзник на премиера Джанфранко Фини напусна коалицията „Форца Италия” и основа собствена партия. Единственото, което е нужно, за да се свали Берлускони е на следващия вот на недоверие хората на Фини да гласуват заедно с опозицията.
Единствената причина Берлускони да е премиер в момента е, че Фини все още организира новото дясно политическо движение в страната и ще пристъпи към действия от Февруари нататък.
Краят на Берлускони е логичен, срамен и класически италиански. Въпросът не е в това, дали е сексуален маниак, посветил се на либийски ритуали. Проблемът е, че от години използва поста премиер за лично забавление и бягство от правосъдието, докато Италия се плъзгаше по спиралата на огромен външен дълг (120% от БВП), все по-намаляваща роля на страната и в ЕС и в Г-8, както и все по-влошаваща се икономика.
Италия се нуждае от реформатори и водачи. А не от дядовци с особени сексуални фетиши.
