Какво ни носи Договорът от Пекин?

Image by MusesTouch – digiArt & design on Flickr

Днес още от ранни зори на Фейсбук започнаха да ме достигат съобщения за това, че в лицето на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения сме ратифицирали новата ACTA, която пък забранявала торентите за музика и филм.

Причината, оказа се по-късно, се съдържа в тази силно преувеличаваща, дори подвеждаща, статия на иначе уважавания от мен вестник 24 Часа.

За да пресека пътя на произтеклите от нея манипулации, ще опитам съвсем накратичко да обясня защо ефектът на споменатия международен договор за нас ще бъде силно ограничен или даже next to никакъв, като за целта ще си задавам въпроси, които същевременно ще отговарям.

Кой или какво е „изпълнител“?

Договорът от Пекин съдържа определние, според което изпълнители са

актьори, певци, музиканти, танцьори и други лица, които играят роли, пеят, представят, декламират, играят в, интерпретират или другояче изпълняват литературни или художествени творби или фолклорни творби

На този фон много сходна е дефиницията в чл. 74 от нашия закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според която артист-изпълнител е

лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Българското законодателство нарежда артистите-изпълнители сред носителите на т. нар. сродни права.

Какво са „сродни“ права?

Това са правата, които съгласно чл. 72 от ЗАПСП имат

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения; 2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи; 3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис; 4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Какво са имуществени и неимуществени права?

Авторското право и сродните му права биват имуществени и неимуществени.

Най-общо казано, ако имуществените права на автора или носителя на сродни права уреждат икономическата експлоатация (възпроизвеждане, публично изпълнение или достъп чрез интернет) на произведението, съответно обекта на сродни права, то неимуществените гарантират на автора (правоносителя), че авторството му ще бъде указвано, или пък че произведението му няма да се изменя без неговото изрично разрешение.

Защитени ли са артистите-изпълнители според българското законодателство?

Да, чл. 75 от ЗАПСП урежда неимуществените им права, а чл. 76 – имуществените.

Какво тогава урежда Договорът от Пекин?

Това че законодателството на някои държави, в това число и България, предвижда такава закрила върху артистичните изпълнения, не означава че същата е гарантирана навсякъде по света.

На практика Договорът от Пекин действа хармонизиращо и задължава държавите-членки на Световната организация за интелектуална собственост да предвидят такава закрила, доколкото тя още не присъства в тяхното законодателство.

Договорът от Пекин новата ACTA ли е?

Не, защото за разлика от т. нар. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането не предвижда нови по вид и съдържание за българското законодателство разпоредби.