Бареков вика: "Когато виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа - и ние плачем, когато виждаме бедните".
Егати Задушницата стана…
А Ботев се обръща в гроба: „Кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?”
Представяме си как Пеевски моли Бареков: „Кажи на бедните, че аз плача, като ги видя… И мама плаче! Също и бате Цветан...