Близо две години след като предаде властта на церемонията по стъпване в длъжност на Обама, Буш издаде своите мемоари. Реакцията учудващо е повече от позитивна – най-непопулярния американски президент на 20-ти век се завръща към корените си от 2000-дната и блестящата кампания, която го направи най-силният човек в света.

В тези мемоари има и няколко интересни разкрития:

Като „най-гнусен” момент от кариерата си, бившия президент определя ситуацията с урагана „Катрина”, когато известния поп-изпълнител Кайние Уест обявява, че Буш „не му пука за черните”. Причината за тази реакция на Буш, е че макар и личност с много негативни черти, той никога не е бил расист и всъщност има доста висока популярност в Африка и Азия.

Когато бива помолен да одобри използването на мъчение със симулирано давене срещу Кхалид Шейк Мохамед, „архитектът на 9/11”, неговият отговор е „да разбира се”. Въпреки, че подобно признание носи риск дори от международен трибунал, в книгата Буш ясно казва, че би го направил отново.

През 2004-та Дик Чейни лично предлага да не се кандидатира като вицепрезидент. Буш въпреки това го убеждава да се включи отново, защото няма нужда от „политически активи”, а от човек, който ще му помага да си върши работата.

Както и се предполагаше, Буш всъщност се е противил на предложенията за война с Ирак. Когато научил, че всъщност няма оръжия за масово унищожение, реакцията му била „спонтанно гадене”. Въпреки всичко, смята, че днес света е по-добро място без Садам Хюсеин.

Буш още в първата глава на книгата няма нищо против да коментира борбата си с алкохола от младините му. Заглавието на първата глава е „Да се откажеш” и започва с въпроса „Можеш ли да си спомниш кога за последно изкара цял ден, без да пиеш?”.

Буш е одобрил военните да свалят всеки заподозрян, че е отвлечен самолет на 9/11. Всъщност дори първоначалното мнение за падналия полет 93, в който пасажерите побеждават терористите на борда и катастрофират със самолета, е бил свален от военните.

Каквото и мнение да имаме днес за Буш, истината е, че исторически погледнато той беше нормален президент, който трябваше да се заеме ясна позиция срещу тероризма, в един от най-сложните конфликти от Втората Световна Война насам. Като всеки човек, с някой проблеми той успя да се справи, с други се провали безславно, дори бихме казали срамно.