Коментар на Цветана Георгиева, Информационна агенция КРОСС   Вече трети ден невиждан вятър мъчи софиянци. И като заклинание тегне над столицата. С паднали ламарини, тропащи первази и зловещо свистене. Въпреки и заради прогнозата за времето. Освен че разроши косите ни и разхвърли като в центрофуга окапалите листа, вятърът вдигна във въздуха боклука, сред който живеем. Напъха в очите ни цялата прах, която дишаме. Закичи клоните на дърветата с найлонови торбички. Завъртя във вихъра си стари вестници и опаковки от вафли, прегорели фасове и използвани салфетки. За да ни напомни, че производителите на неговите непотребни играчки сме самите ние. За да ни ги покаже докъде сме стигнали. Доброволно. И ненужно. С нехайство. Или мързел. Хубав момент да се сетим, че цялата огромна мръсотия е наше творение. И то не защото е световен ден на кислорода, птичките или пчеличките. А просто защото духа вятър. Ей така. Само дето надали това е вятърът на промяната. Въпреки емблематичната дата.  
Източник: Информационна агенция КРОСС