Вкъщи всичко си е почти както го оставих преди седем дни. Полека покафеняваща по ъглите пачка сметки подпира един от краката на кухненската маса. Кофата за боклук прелива, кухненската мивка – също, а Пинки не си е чистил машината за хляб от последния път, когато я е ползвал. Надничам в хладилника и намирам омекнало пакетче чай и кутия с мляко, което ще е годно още около ден, преди да започне да се бори за право на глас, така че си правя чаша чай и сядам на масата да играя тетрис на палмтоп