/КРОСС/ В град Тир един мъж от знатен род, на име Урбан, който бил управител, имал дъщеря, млада девица, познала още в ранните си години Бога, своя Създател; и като претърпяла множество жестоки мъки, тя положила за Него и душата си. Когато се родила, родителите й й дали името Христина, което било не според тяхното езическо мъдруване, но по Божий промисъл: самото име, като някое пророчество, предсказвало, че девицата, когато порасне, ще стане християнка, Христова рабиня и невеста, и мъченица. Когато станала на единадесет години, се открила необикновената й красота, и сред девиците нямало подобна на нея. Тогава баща й, желаейки да я запази от човешки погледи, й направил стая в една висока кула, дал й най-добрите слугини и поставил там златни и сребърни изображения на своите богове, като заповядал всекидневно да им кади тамян и да им се покланя. Много от знатните и богати хора, слушайки за красотата на девицата, желаели да я имат за съпруга на своите синове. Когато умолявали за това бащата на Христина, Урбан винаги отговарял: - На никого няма да дам дъщеря си, но я посвещавам на моите богове: милостивите богове твърде много са я обикнали и нека тя остане девица за тях, и вечно да им служи! Девицата Христина, израствайки по възраст и разум, тъй като Бог я просвещавал и вразумявал със Своята благодат, започнала да достига до познание на истината