София /КРОСС/ Вие познавате поне един аутист, но не знаете, че обяснението за странностите на този човек е особеност в развитието на мозъка му, която го прави различен. Ако се изненадвате на това твърдение, причината не е във вас. А на това, че държавата е длъжник на тези хора и те остават незабелязани. Затова и преди нашето общество да прояви социална чувствителност за увеличаващия се брой деца с аутизъм и да ги подкрепи в трудния път за адаптация, те се превърнаха в хиляди възрастни българи с аутизъм, съобщава „24 часа". Аутизмът не е детска болест като шарката - вдигаш температура, изриваш се и после ти минава. Тя е разстройство на работата на мозъка, което и в идеалния случай остава проблем до края на живота. Нещо, което също не знаем, а то може да промени живота на тези хора и семействата им, е, че с помощ "от приятел" потенциалът им да се справят с живота се разгръща донякъде. Което само привидно е лично щастие. В пълния смисъл на думата това е обществен бонус. Ако не се стигне до адаптация, независимо на колко години са тези хора, те са безпомощни в ежедневието. Всяка промяна ги довежда до криза. Нуждаят се от грижите - понякога денонощни, на поне един човек. Защото не възприемат адекватно това, което усещат, виждат, чуват. Въпросите около аутизма са в пъти повече от отговорите, които науката дава. „Към момента не са ясни причините за възникването на това нарушение, но се смята за безспорно, че детето се ражда с него - обясни проф