Вероятно в младостта си съм прочела много книги за тежката жертвоготовна любов и сигурно за това дълго време моята любов беше именно такава: пълна с драми, сълзи и прошки. Сякаш, ако ги няма, това изобщо не е любов, а несериозна афера. За щастие прозрях или може би просто пораснах и се уморих да страдам. Сега любовта за мен е тиха радост и никакви жертви. След сляпата ми младост, отдадена заради някого си, започнах да живея за себе си и заради себе си. Това не означава, че нямам нужда от никого