НА ДОГОВОРА от Пекин за аудио-визуалните изпълнения трябва да се гледа като на част от една относително стара инициатива на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), чиито първи резултати са още от 1996 г. На практика това е първият опит на реакция на СОИС срещу зараждащото се по-особено използване на произведения в дитигалната