Посещението на Обама в Индия е може би най-ключовото събитие във външната му политика до момента. Причината е проста – визитата в тази страна, в този момент е едно голямо послание към цяла Азия, най-важният икономически регион в света през 2010-та.

Тази визита на американския президент е послание към Китай. През последните две години страна, която уж беше „изключително скромна, сдържана и мъдра”, започна да провежда доста агресивна политика спрямо всичките си съседи. Напрежението във външнополитическата обстановка на Азия се превръща в доста очевидно. Никой от съседите на Китай не смее да се противопостави на новата втора по големина икономика в света, но китайското правителство се опитва да играе на международната сцена с изключително високи залози.

Само през последните няколко месеца Бейджинг отправи ясно желанието си да превърне Южнокитайското море в територия принадлежаща на страната, ефективно опитвайки се да наложи данъци и контрол над частите, контролирани от Бруней, Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайван и Виетнам. Цялата военна флотилия на Китай беше концентриран наскоро в Южнокитайското море, провеждайки учения. Китайската национална телевизия излъчваше на живо множество изстрели от военните кораби по „противникови мишени”.

Междувременно Китай отправи заявки за територии, над които виетнамското правителство провежда пробиви за петрол на стойност няколко стотин милиона долара. Наскоро също така Бейджинг унизи японското правителство, като го принуди да пусне на свобода арестуван китайски капитан нападнал военен японски кораб, след като заплаши, че ще спре доставките на редки метали за страната на изгряващото слънце.

Ненадейно Обама получи множество покани за посещения от всички съседки на Китай. Големите играчи в Азия се състезават да се снимат до американския президент или държавният секретар, демонстрирайки близост със световния лидер. Това не е от особена обич към американската мечта и веригите за бързо хранене, но е съюз по принуда.

Китайското правителство продължава със странната си външна политика. Агресивния подход логично доведе до също толкова сериозен отговор – големите азиатски страни с помощта на Америка полагат основните на една изолационна политика.