Тази история е подвластна на вятъра. Обещах на Нина Ковачева и Валентин Стефанов да я удостоя с това заглавие, а те обещаха някой ден да ми покажат вятъра.  "Представи си пусто поле, в което пожълтелите листа ги движи вятърът, няма звук. Ето, усещаш вятър". Напътствието идва от Валентин, след като пред него и Нина по-скоро случайно споделям, че ми се иска да узная защо не се вижда вятърът. Срещаме се по време на пленера на Дарик "Звук и цвят" в края на септември край морето. И така - към иначе имагинерното пусто поле би трябвало да се...